ПОСЛЕДНИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕТО

МИШЕЛ ФУКО:

НОВИ ПРОБЛЕМАТИЗАЦИИ

Този брой бе вдъхновен от наближаващата 90-годишнина от рождението на Мишел Фуко, която се навърши на 15 октомври 2016 г. Началната идея го виждаше организиран около две линии:

Първо, представяне на изследователски хрумвания, които се оттласкват от новопубликувани текстове на Фуко – най-вече, макар и не само, неговите курсове лекции в Колеж дьо Франс, издавани постепенно до 2015 г. Известна е волята на Фуко против посмъртни публикации, но те се интензифицираха, след като архивът му премина към Националната библиотека на Франция. „Новите“ текстове отвориха нови пространства за пробване на Фукоянските проблематизации и на Фукоянския тип проблематизиране изобщо, от които, стори ни се, тукашната общност не би следвало да стои настрана. Особено когато бива разгарящо поддържан един световен дебат около това доколко „новото“ се напасва с утвърдилите се „ортодоксални“ разбирания за това що за мислене е Фукоянското. Представихме тази първа избрана линия и пряко, чрез откриващото броя интервю с Фуко – текст, публикуван неотдавна за пръв път.

Втората линия на работа искаше да представи различни употреби на Фукоянските проблематизации извън „академията“, като погледнем поне към изкуството. Защото с годините Фуко се превръща във вдъхновение в разнородни културни области – успешна проба за ефикасността на идеите му. Осмелихме се да покажем как работата, но и личността на Фуко (рядък пример за консистентност между идеи и приватен живот) се използват в различни типове културни игри, с убедеността, че подобно „демонтиране на границите“ между дисциплините и жанровете, или поне огъвкавяването на тия граници, отразява типично Фукоянска нагласа. А и ригидните делящи бразди не са по вкуса на настоящето. Убедени сме, че на онзи, който би понечил да твърди, че теоретичните изобретения на Фуко са силни единствено зад академичния стобор, му липсва не само емпирично знание за текущото състояние на полето, но и социално-хуманитарен усет за потенциалите на Фукоянските залежи. Ето защо отваряме прозорец към свежия въздух на арт-проблематизациите а ла Фуко и дори акцентираме експеримента, както е видно тук чрез отделното печатно тяло на „концептуална карта“ към полижанровия текст на двама от артистите.

Събираме артисти и защото смятаме, че те са също толкова отдадени проучватели, колкото учените; „артисти“ в смисъла на художници (Д. Божков, български концептуален артист, който от десетилетия работи в САЩ), писатели (американеца М. Джойс, автор на роман за Фуко, французина М. Линдон, един от най-близките приятели на Фуко в края на живота му, автор на мемоарна книга за него), куратори (англичанина Г. Уотсън и холандката Ф. Бергхолц). За да създадем контекст за един от материалите, представяме и легендарно едноименно интервю с Фуко. С това се надяваме да съблазним към креативни стъпки и тук, стъпки извън стандартните коловози, в които вече – уви! – се подрежда Фуко при университетското преподаване, професионалните дискусии, текстовите аргументации, институционалните процедури. Такава е една от провокациите в това издание, защото сме убедени, че да се провокира е дълг на „добре темперирания“ фукоянец. Но провокациите са повече.

Като имаме предвид огромното внимание в България към и около работата на Фуко, започнало дори преди началото на 90-те години, подбудено и от неговите системни преводи, като не забравяме особения вкус, идващ от присаждането на идеите му в нашата постсоциалистическа социална реалност, която е доста различна от онези социално-културни контексти, в които те са се раждали и в които работят и днес свръхживите центрове на (пре)осмислянето им, ние се надяваме нашето издание да отключи и други неочаквани сътрудничества. Защо? Защото с изключение на авторите  С. Йотов, С. Ставру, П. Ангелова и на интервюиралата С. Елдън и М. Линдон А. Колева, участниците в този брой са преди всичко автори, които работят извън България. Това отново е момент на вярност към Фукоянската ирония към „центровете“ като условни и временни коагулации. Опитахме не „център“, а горещ възел в мрежата на фукоянството днес, с този брой и символично, да стане и София, Социологически проблеми. Да наелектризираме мрежата, като „доведем света при нас“ (колкото и да остаряват днес поради виртуалното метафорите „тук“ и „там“), т.е. да поканим някои от най-добрите и активни изследователи на Фуко от цял свят.

Някои от авторите са имена от първи ранг в десетилетията Фукоянски наследявания: П. Рабинау, Н. Роуз, П. Патън, Д. Халпърин, Т. Лемке. Други са от онези изследователи днес, за които откровено заявяваме, че структурират с работата си мрежите: С. Елдън. Трети са известни, макар и сравнително млади учени, въвлечени в публикациите на новоиздаваните Фукоянски текстове, или пък симптоматични за новите насоки на изследванията: Д. Лоренцини, Е. Бассо, Л. Палтриниери. Четвърти, като М. П. Хансен, стрелят в десетката на едни от най-трептящите днес проблематизации. Пети, като С. Шелдал-Томасън, проблематизират в неочаквани посоки. Отделно от това: не би ни стигнало мястото да изредим предвижданите, но и неочаквано появили се канали на онзи полилог, в който влязоха текстовете помежду си.

Нека затворим кръга и отворим прочита с една парафраза от една пак Фукоянска книга-събитие в общата ни културна среда, наскоро излезлия том Управляването на себе си и на другите, и да кажем, че в следващите страници показваме нашето виждане за истината относно състоянието на полето в момента. И свидетелстваме за нея не само чрез изборите си, но и чрез темите и жестовете, от които съзнателно сме се отказали, чрез начина, по който сме подредили картината и дори чрез начина, по който говорим за нея.

Антоанета Колева, Кольо Коев

______________________

 

ФУКО ЗА ВЛАСТТА И УПРАВЛЯВАНЕТО

Пол Патън

Резюме: Този текст изследва трансформирането на схващането на Фуко за властта, което започва през 1976 г. и завършва с неговата дефиниция на властта като действие над действието на другите през 1982 г. Лекциите му от 1976 г. повдигат серия от въпроси относно природата на властта: що е власт? Как се упражнява тя? Отношение на сили ли е тя в крайна сметка? Курсът от тези лекции отговаря само на някои от тези въпроси. Отговорът на Фуко на въпроса относно природата на властта и относно подходящите средства за анализирането ѝ не идва, преди да се появи текстът „Субектът и властта“ през 1982 г. Аз твърдя, че новопредложената дефиниция на властта отразява откриването на управляемостта през 1978 г. и последвалите лекции върху либералната и неолибералната управляемост. В края на текста предлагам някои бележки относно последиците от това ново схващане за властта – за подхода на Фуко и за неговия анализ на неолибералната власт на управляването. Ключови думи: Фуко, власт, управляване, управляемост, отношение на сили, действие над действието на другите, неолиберализъм

КАНАЛИЗИРАНЕ И КОДИРАНЕ: ПОНЯТИЕТО „СРЕДА“ В ЛЕКЦИИТЕ НА ФУКО ВЪРХУ УПРАВЛЯЕМОСТТА

Томас Лемке

Резюме: Статията опитва да анализира значението и измеренията на понятието „среда“ в лекциите на Фуко в Колеж дьо Франс върху управляемостта. След като реконструирам кратката генеалогия на термина у Фуко, ще предложа два аргумента. Първо, ще покажа как „средата“ представлява стратегически елемент при възникването на либералната управляемост през XVIII в. Второ, ще твърдя, че мобилизирането на „средата“ прави възможно не само управлението на човеци, но и едно „управляване на нещата“ (Фуко), насочено към комплекси от елементи и асемблажи от човеци и нечовеци. Ключови думи: среда, Фуко, управляемост, биополитика, либерализъм

ИЗКУШЕН? ОТНОСНО ОБВЪРЗВАНЕТО НА ФУКО С НЕОЛИБЕРАЛИЗМА. КОМЕНТАР ВЪРХУ НЕОТДАВНАШНАТА „ТЕЗА ЗА СЪБЛАЗНЯВАНЕТО“

Магнус Паулсен Хансен

Резюме: Тази статия критикува неотдавнашната вълна от автори, според които Фуко е бил „съблазнен“ от неолибералното мислене и в крайна сметка го е приел. С тази цел анализирам детайлно две книги, които твърдят това, но предлагат коренно различни обяснения на факта, че Фуко се е обвързал с неолиберализма. Анализирайки текстуалните „свидетелства“ на привържениците на „тезата за съблазняването“, статията показва, че предпоставките ѝ са твърде проблематични. Първо, липсата на нормативни отрицания в текстовете на Фуко върху неолиберализма не може да бъде схваната като приемане, а трябва да се разбира като елемент от особен начин на провеждане на „не-нормативна критика“ (Hansen 2016). Второ, приписването на антиетатистка позиция на Фуко става проблематично, ако бъдат четени внимателно лекциите му. В действителност Фуко експлицитно се разграничава от „инфлационната“ критика на държавата, която може да бъде открита както в неолиберализма, така и в крайната левица. Ключови думи: Фуко, неолиберализъм, ненормативна критика, антиетатизъм, левица

Прочети още: Sumary

Тема на броя:

МИШЕЛ ФУКО: НОВИ ПРОБЛЕМАТИЗАЦИИ

Посвещава се на 90-годишнината от рождението на Мишел Фуко

Водещи на броя: Антоанета Колева, Кольо Коев

________

ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА „МИНАЛОТО“, ИЛИ НОВИ АРХИВИ

Обсъждания на марксизма, феноменологията и властта
Мишел Фуко, интервю на Колин Гордън и Пол Патън

Фуко и интелектуалната история: Интервю на Антоанета Колева със Стюарт Елдън по повод
на книгата му Последното десетилетие на Фуко (2016)

ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА УПРАВЛЯВАНЕТО, ИЛИ ЗА „ХОДОВЕТЕ С“ ВЛАСТТА

Фуко за властта и управляването
Пол Патън

Канализиране и кодиране: понятието „среда“ в лекциите на Фуко върху управляемостта
Томас Лемке

Изкушен? Относно обвързването на Фуко с неолиберализма. Коментар върху неотдавнашната „теза за съблазняването“
Магнус Паулсен Хансен

ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА „БИО“, ИЛИ ЗА БИОВЛАСТИТЕ И БИОПОЛИТИКИТЕ

Биовластта днес
Пол Рабинау, Николас Роуз

Една различна биополитика: Фуко чете Мойо
Лука Палтриниери

Биополитика на раждането: Мишел Фуко, Групата за здравна информация и борбата за правото на аборт
Стюарт Елдън

Биополитики на дискурса за превенцията на ХИВ
Дейвид М. Халпърин

Запрещение и идентичност: философия по време на право
Стоян Ставру

ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА ИСТИНА И ИСТОРИЯ, ИЛИ ЗА ПЛАНОВЕТЕ НА СЕБЕИЗРАБОТВАНЕТО

Фуко, историята на истината и геналогията на модерния субект
Даниеле Лоренцини

Фуко за употребите на лъжата
Стилиян Йотов

„Между историята и вечността“: философският избор на Мишел Фуко през 50-те години
Елизабета Бассо

Документирането на себе си като контрадисциплина в етическите работи на Мишел Фуко
Странд Шелдал-Томасън

ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ ЧРЕЗ АРТ ПРАКТИКИ, ИЛИ ЗА ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА НОВИ НАЧИНИ НА ЖИВОТ

Как се държим
[За генеалогията на етиката: Обзор на текущата работа]
Мишел Фуко, интервю на Пол Рабинау и Хюбърт Л. Драйфъс

Как се държим: за един арт експеримент по Фуко
Фредерик Бергхолц, Грант Уотсън

Ако не знаеш, защо питаш? Карта на подобията и съвпаденията на пет места, в две градини и покрай седем реки
Даниел Божков, Майкъл Джойс

Рисунка: Ако не знаеш, защо питаш? Карта на подобията и съвпаденията на пет места, в две градини и покрай седем реки
Даниел Божков, Майкъл Джойс

Какво значи да се обича – Фуко в автобиографичното
Разговор на Антоанета Колева с Матийо Линдон

БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТАТА

В промеждутъците на една възможна онтология на настоящето: между Фуко и Мерло-Понти
(Вариации по книгата на Жюдит Рьовел, Фуко с Мерло-Понти: политическа онтология, презентизъм и история, 2016)
Паула Ангелова

IN MEMORIAM

Томас Лукман (1927–2016)

„Отчасти случайно, отчасти защото все пак ми доставя удоволствие“. Разговор с Томас Лукман

Йежи Шацки (1929–2016)

Кръстьо Петков (1943–2016)

Зигмунт Бауман (1925–2016)

НАУЧЕН ЖИВОТ

Българското участие в ESS: академични и политически ползи и предизвикателства (20 юни 2016 г., София)
Петя Илиева-Тричкова

Балкански жизнени цикли: семейство, детство, младежи и хора в напреднала възраст в Югоизточна Европа. Осми конгрес на InASEA (15–17 септември 2016 г., София)
Анелия Авджиева, Светослава Манчева

Шансовете пред теорията на посредническите структури. Експериментална научна сесия на Института за критически теории на свръхмодерността (30 септември – 1 октомври 2016 г., София)
Мартина Минева 

Младежите в страните на преход от социализъм към пазарна икономика. Нова перспектива към прехода на два континента (6–7 октомври 2016 г., Торун)
Лъчезар Няголов

Общо събрание на Българската социологическа асоциация. Научна конференция „‘Време и знаци’: социологията в диалог между поколенията“ (22 ноември 2016 г., София)
Петя Климентова

Праксеологическият обрат: от етнометодология към социоанализа. 25 години Институт за критически социални изследвания (ИКСИ), 5 години специалност Социология и науки за човека (26–27 ноември 2016 г., Пловдив)
Мартина Минева

Социологически ракурси към пазара на труда, образованието и заетостта. Конференция на Института за изследване на обществата и знанието при БАН с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ (28–29 ноември 2016, София)
Елица Димитрова, Камелия Петкова


РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Социални измерения на човешката несигурност в контекста на рисковото общество (Г. Фотев, Човешката несигурност, Изток-Запад, 2016)
Валентина Златанова

Синкопираният ритъм на социалистическото градоустройство (Е. Станоева, София: идеология, градоустройство и живот през социализма, Просвета, 2016)
Тодор Христов

Постзападна „революция“ в социологията (Л. Руло-Берже, Постзападната революция в социологията: от Китай до Европа, Brill, 2016)
Светла Колева

Зигмунт Бауман: общуването „лице в лице“ е единственото решение на „мигрантската и бежанската криза“ (З. Бауман, Бежанци пред дверите на Европа, Изток-Запад, 2016)
Емил Коен


НОВИ КНИГИ

РЕЗЮМЕТА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

СЪДЪРЖАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

СЪДЪРЖАНИЕ НА 48-та ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.