Резюме: Настоящата статия обсъжда образователните аспекти на историческата трансформация на увреждането от въпрос на грижа, лечение и благотворителност във въпрос на социална справедливост и човешки права, инициирана и водена от движението на хората с увреждания. В първата част на текста се разглежда социалният модел на увреждането и неговото значение за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Втората част се фокусира върху приобщаващото образование, което се разглежда като основен елемент от трансформацията на увреждането в проблем на справедливостта и правата. В заключителния раздел се анализира практиката на приобщаването както в глобален план, така и в България, като се обсъждат различни бариери пред приобщаването (липса на адекватна подкрепа, големи групи и паралелки, валидизъм, ригидни учебни планове и програми, надценяване на академичните постижения, селективност), техните връзки с дисциплинарната власт и маркетизацията и възможностите за тяхното преодоляване.

Abstract: This paper discusses the educational aspects of the historical transformation of disability from a matter of care, cure and charity to a matter of social justice and human rights, initiated and led by the disabled people’s movement. The first part of the paper considers the social model of disability and its significance for the UN Convention on the Rights of Persons with Disabilities. The second part focuses on inclusive education, regarding it as a major element of the transformation of disability into an issue of justice and rights. The concluding section analysis the practice of inclusion both globally and in Bulgaria by discussing various barriers to inclusion (lack of adequate support, large groups and classes, ableism, rigid curricula, overvaluation of academic achievements, selectivity), their links to disciplinary power and marketisation, and possibilities for their overcoming.