Резюме: В тази статия бих искала да обрисувам всекидневието на една прогимназия в мрежа на приоритетно образование, видяно през погледа на малко познатата фигура на асистента по образованието, както и някои от механизмите на неравенства, които то разкрива. Етнографските данни, представени тук, са резултат от проучване (2014–2015), проведено през включено наблюдение в такава прогимназия в Нормандия, Франция. Обръщам специално внимание на „неравенството на третирането“ в двата му основни аспекта: неравенства в средствата и неравенства по отношение на „училищния климат“, и разглеждам училищната среда като място на конфронтации и артикулация на няколко професии, две от които са интимно свързани (Perrenoud, 2010). Използвам социологическата теория на Перену за професията ученик, която се определя като усвояване на „правилата на играта“, от способността да се изпълнява ролята на ученик, без да се нарушава реда или да се изискват специални грижи (Sirota, 1993) и която позволява да разглеждаме разликите между учениците преди всичко като неравностойни разстояния между техните индивидуални, семейни и социални навици и училищните изисквания, норми и разпоредби във всекидневната работа. Етнографските примери, които прилагам, проследяват фините процеси, които позволяват превръщането на едно училище не просто в пространство на производство и възпроизводство на неравенства, но и на насилие в смисъла на Дюбе (Dubet, 2002).

Abstract: In this article, I would like to sketch out the everyday life of a middle school in a priority education zone, seen through the lens of the little-known figure of the educational assistant, as well as some of the mechanisms of inequalities that it reveals. The paper draws on my ethnographic research (2014-2015) in such a school in Normandy, France. I pay special attention to the ‘inequality of treatment’ and its two main aspects: inequality of resources and inequality in relation to the ‘school climate’, and view the school environment as a place of confrontation and articulation of several professions, two of which are intimately linked (Perrenoud, 2010). I apply Perrenoud’s sociological theory of the ‘occupation pupil’, which is defined as mastering the ‘rules of the game’, as having the ability to fulfill the role of a pupil without disrupting the order or requiring special care (Sirota, 1993). This theoretical framework allows us to consider the differences between pupils primarily as unequal distances between their individual, family and social habits and the school requirements, norms and regulations in daily work. The ethnographic examples I present trace the subtle processes that transform a school not only into a space of production and reproduction of inequalities, but also into one of violence in the sense of Dubet (Dubet, 2002).