Резюме: В тази статия разглеждам спецификите на все по-разпространяващия се модел за отглеждане на деца в централни столични квартали, при който всекидневният живот на семейството се фокусира върху извънкласните дейности на децата и ангажиментите на родителите по тяхното организиране и изпълнение. В софийския вариант на „съгласувано отглеждане“ (Lareau, 2011) децата посещават най-малко две извънкласни дейности, което ги натоварва с допълнителна работа, а техните родители със значителни финансови и времеви ангажименти. За разлика от практиките на „съгласувано отглеждане“ в други културни контексти, където на извънкласните занимания се гледа като на обогатяващи дейности, институционализирана форма на игра и социализация на децата, моето твърдение е, че сред изучаваните семейства, живеещи в центъра на София, заниманията с множество образователни извънучилищни занятия може да се разглежда като основна стратегия за натрупване на социален капитал и печелене на предимство в несигурни времена. Родителите инвестират в развитието на децата си, за да компенсират несигурностите на настоящето и тревогите за бъдещето. Нестабилността на собствената им икономическа позиция, както и опитът от техните лични преживявания и желанието им да подсигурят по-добра перспектива за техните деца са главните фактори, които допринасят за създаването на нов образ на детството от тези родители – като работна сцена и подготвителен етап за успешно бъдеще.

Abstract: In this article I look at the specifics of an ever more popular model for raising children in central Sofia. In this model the everyday life of the family focuses on the extracurricular activities of the children and the engagement of the parents with their organization and realization. In the Sofia version of “concerted cultivation” (Lareau, 2011) children attend at least two after class activities which burdens them with additional work, while their parents face substantial time and financial engagements. In comparison to practices of “concerted cultivation” in other cultural contexts where extracurricular classes are seen as enrichment activities, institutionalized forms of play and children’s socialization, my contention is that among the studied families in central Sofia the engagement of children with multiple educational after school classes can be seen as a major strategy for increasing their social capital and gaining advantage in uncertain times. Parents invest in their children’s academic development to compensate for insecurities of the present and worries about the future. The instability of their own economic position, as well as their personal experiences and will to provide better alternatives for their children are the main factors which contribute to the creation of a new image of childhood by these parents – that of a work environment and preparation stage for successful future.