Резюме: Статията описва рисковата среда в град Пазарджик като заплаха за достъпа до училищно образование. Тя използва материала от фокус-групи и интервюта, проведени в рамките на теренно проучване по проект „Образователни неравенства и социални шансове“. Терминът „рискова среда“ е в дълг към дефиницията на Барнет и Каспър за „социална среда“, която рамкира широк спектър природни, социални и икономически феномени, сред които пазарът на труд, властовите и расови (етнически) отношения, религиите, убежденията и др. В духа на интерпретацията на Дюркем, че не друго, а човешките умове заселват социалната среда с нейните сили, именно тревожните гласове на интервюираните са използвани, за да изтъкат това „пано от рискове“. Статията е само средство, което да усили и подреди техните сигнали. Той се занимава с привидно маргинални отрязъци на основния разговор, съсредоточен върху училището, неговото ежедневие, управленски и педагогически задачи и решения. Подобни откъслеци от периферията на основната тема позволяват да проследим контурите на по-дълбока мрежа от проблеми, която засяга училищното образование и едновременно убягва от обсега на образователните политики. Виждаме как липсата на познание върху детайлите на местната среда минира стратегиите за смекчаване на риска. Проследяваме в примери слабостите на прекомерното доверие във формални финансови или административни решения на проблема с достъпа до образование.

Abstract: This article describes the risk environment in the Bulgarian town of Pazardzhik related to the access to school education. The analysis draws upon empirical evidence gathered from focus groups and interviews done as part of the field work in the project “Educational Inequalities and Social Chances”. The term “risk environment” derives from the broader definition of “social environment” by Barnett and Casper, which encompasses a vast spectrum of social, physical and economic phenomena. Taking inspiration from Durkheim’s idea that human minds populate the social environment with its forces, I see the alarming voices of the interviewed as weaving the “tapestry” of risks. The narrative serves as simply a means to amplify the voices and put the seemingly disjointed excerpts in order. The stories I draw upon are important as they enable us to trace the contours of an underlying web of problems, which have a critical impact on school education yet they remain beyond the reach of the educational policies. The article argues that the lack of detailed knowledge and insight into the subtle nuances of the local environment undermine the success of possible mitigation strategies. The analysis highlights the inherent weaknesses of any attempts to curtail risks through purely financial and administrative solutions.