Резюме: Настоящата статия представлява опит за съвременен прочит на публикации на Теодор В. Адорно от 1946 и 1951 г., посветени на пропагандата и базирани върху класическата брошура на З. Фройд за психологията на масите от 1922 г. В нея се прави преглед на употребата на термина „пропаганда“ от страна на Адорно в различни контексти, което кореспондира на засиления интерес към темата в най-различни теоретически традиции и политически практики преди, по време и непосредствено след Втората световна война. След това се извеждат акценти от прилагането на психоанализата върху социалната психика, които са усвоени от Франкфуртската школа и са използвани – най-вече от Адорно – за ревизия както на основни категории на марксизма, така и на доверието му в класовото съзнание на пролетариата като субект и двигател на историческата еманципация.

Abstract: Тhis article is an attempt at a contemporary reading of Theodor W. Adorno’s publications from 1946 and 1951 on propaganda, based on S. Freud’s classic essay on the psychology of the masses from 1922. It reviews Adorno’s use of the term „propaganda“ in various contexts, which corresponds to the increased interest in the topic in a variety of theoretical traditions and political practices before, during, and immediately after World War II. It then draws out highlights from the application of psychoanalysis to the social psyche, which were absorbed by the Frankfurt School and used – especially by Adorno – to revise both the basic categories of Marxism and its trust in the class consciousness of the proletariat as the subject and engine of historical emancipation.