Резюме: Статията е базирана на мащабно изследване на младежите, напускащи и напуснали алтернативна грижа в България. Като една от рисковите групи, пребиваващи дълго време извън общественото внимание, те концентрират серия от „невидими“ проблеми: разкъсани семейни връзки, водещи до липса на подкрепа от родители или близки, липса на умения за самостоятелно живеене, която се компенсира с институционалния рефлекс на заучената безпомощност, който те проявяват. Образованието за тях е начин за излизане от статута на една от най-уязвимите групи в обществото, но то твърде често се оказва жертва на стряскаща междуинституционална безотговорност, споделена между социалните услуги, в които живеят тези младежи, и училищата, в които учат.

Abstract: The article is based on a large-scale study of young people leaving or left alternative care in Bulgaria. As one of the high-risk groups out of the public spotlight, they concentrate a series of problems that remain “invisible”: broken family relations, that lead to a lack of support from parents or relatives, a lack of skills for independent living, that offsets institutional reflex of the learned helplessness they manifest. Education for them is a possible way out of the status of one of the most vulnerable groups in society, but it too often falls victim to the frightening inter-institutional irresponsibility shared between the social services in which these young people live and the schools where they study.