Резюме: Статията почива на данните от дискурсивния анализ и вторичния анализ на данни от други изследвания, проведени в рамките на проекта „Образователни неравенства и жизнени шансове“. Първата част скицира групите проблеми, свързани с отношението между образование и неравенство, констатирани във вторичния анализ и количествените модули на изследването. Втората част съотнася с тези проблемни възли дискурсивните стратегии на актьорите, които говорят публично по темата. В публичното говорене за образование, криза в образованието и образователна реформа се открои доминация на една дискурсивна линия, която нарекохме проектно-предприемаческа. Тя по същество респонсибилизира семействата, придава им идентичност на отговорни за образователните постижения на децата през формирането на образователната им „мотивация“. През този доминиращ дискурс се провеждат обаче различни стратегии. До него прибягват публичните и административните актьори, когато говорят за нуждата от реформа на системата. До този дискурс прибягват и актьорите от полето на бизнеса, които обаче респонсибилизират училищната система през конструкцията „адекватност към нуждите на бизнеса и трудовия пазар“. Към този дискурс прибягват и НПО-тата, ориентирани в мисиите си към позитивна дискриминация. Различните стратегии усилват ефектите на доминиращия дискурс така: учениците се съизмерват според интелектуални постижения, които доминиращият дискурс свежда до формираните в семейството образователни мотивации. Това подкрепя и легитимира процес на все по-ранна селекция на децата според интелектуални постижения и има за функция да показва на желаните семейства, че училището си подбира децата и да легитимира възпроизводството на културен капитал. В конкурентната среда, в която са поставени, училищата се държат напълно адекватно и рационално – успешните стават все по-успешни, а неуспешните заемат една опразнена ниша – на социалното подпомагане. По този начин системата, макар да произвежда и възпроизвежда неравенство, все пак противодейства на социалното изключване.

Abstract: The paper is based on discourse analysis and secondary data analysis conducted in the collective research “Educational Inequalities and Life Chances”. Three knots of issues are outlined in the first part of the paper, while the second represents the discursive strategies of the main actors identified against the background of the problematic knots.In the public talk about education, educational crisis and educational reform, a particular discursive line prevails: we called it project-entrepreneurial. It renders families responsible pupils’ educational achievements, constituting their identity as responsible for children’s ‘motivations’. This shared discursive reservoir however is enacted toward varying strategies by public and administrative authorities, by business structures and spokesmen, by the activist segment of the NGO sector and by its think-tank segment. Varying as they are, these strategies of enactment of the shared reservoir reinforce the effects of the dominating discourse. Students are measured and recognised according to their intellectual achievements, reduced to the educational motivations acquired within the family. This supports and legitimises a process of an early selection of children according their intellectual achievements, which in turn has the function of showing the desired families that the school selects its students, thus reproducing the cultural capital and legitimising parental hidden power.Within the competitive framework in which they are positioned, schools behave completely rationally – the successful ones get even and ever more successful, while (educationally) unsuccessful ones occupy a niche that is left unoccupied – the niche of social work and assistance. Thus the system, though producing and reproducing inequality, is preventing social exclusion.