Резюме: Статията цели да установи подхода на законодателя към съдържанието на задължителната подготовка, като се основава на теоретичния модел на Герт Биеста, който използва три функции на образованието – квалификация, социализация и субектификация. Аналитичният фокус попада върху Държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка1, където детайлно са описани всички „изисквания за резултати“ към учениците от I до XII клас, и указва кои изисквания формират деветте ключови компетентности, въведени през 2016 г. И докато нормативните цели за развитието на компетентностите изглеждат балансирани, то в заложените изисквания преобладава подчертано фокусът върху квалификацията и много по-малко – върху социализацията и субектификацията. Българското образование се съсредоточава върху ученето и в много по-малка степен – върху изграждането на личности и пространства за самоизява. Анализът установява значителни вътрешни противоречия в Наредбата, като извеждането на математиката до позицията на „свръхпредмет“, водещ при формирането на осем от деветте компетентности, вкл. на компетентностите по български език, социалните и гражданските компетентности и инициативността и предприемачеството. Тези онагледявания подриват стойността на компетентностния подход и потвърждават, че образованието е насочено към „учене заради самото учене“, явление, наричано от Биеста learnification. На заден план остава изграждането на личности в процеса на образование.

Abstract: he paper aims to uncover the legislator’s approach to the content of compulsory education, drawing on Gert Biesta’s theoretical model, which uses three functions of education – qualification, socialization and subjectification. The analytical focus falls on the State Education Standard for General Education, which details all the “performance requirements” for students from Class I to XII, and indicates which requirements contribute to the nine key competencies introduced in 2016. And, while the normative goals for the development of the competencies seem balanced, the requirements are dominated by a strong focus on qualification and much less on socialization and subjectification. Bulgarian education focuses on learning and, to a much lesser extent, on building personalities and spaces for self-expression. The analysis identifies significant internal contradictions in the Regulation, such as the relegation of mathematics to the position of a ‘super-subject’ leading the formation of eight of the nine competences, including the competences of the Bulgarian language, social and civic competences, and initiative and entrepreneurship. These illustrations undermine the value of the competence approach and confirm that education is geared towards ‘learning for learning’s sake’, a phenomenon referred to by Biesta as learnification. What remains in the background is the development of personalities in the process of education.