Резюме: Статията проследява конструирането на две визии за образованието – като право и като конкурентен ресурс. Той преминава от анализ на нормативните документи към практическите ефекти от тях, проследени в две български общини. Основната теза на статията е, че двете визии за образованието влизат в практическо противоречие. Анализът показва как определени социални групи практикуват образованието като дистинктивен и конкурентен ресурс и успяват да наложат собствените си интереси в провежданите публични политики. През респонсибилизирането на семействата и създаването на „морална паника“ около „трудните деца“ тези групи постепенно подкопават идеята за образованието като механизъм, гарантиращ равния старт, и минимизират шансовете за провеждане на публични политики, ориентирани към образованието като право.

Abstract: The aim of the article is to outline the construction of two visions for education – as a right and as competitive resource. The text passes from the analysis of the normative documents to the practical effects as seen in two Bulgaria municipalities. The main argument is that these two visions for the education are in practical conflict. The interpretation claims that certain social groups, who practice education as distinctive and competitive resource, succeed to impose their own group interests in the conducted public policies. Through the discourse of parents’ responsibility and creating “moral panic” around the “difficult ones”, these groups shatter gradually the understanding of education as mechanism ensuring equality of opportunities and undermine the potentials for conceiving public policies, oriented towards education as a human right.