Резюме: Според Закона за предучилищното и училищното образование (в сила от 1.08.2016 г.) всички деца/ученици се „приобщават“ в рамките на образованието като процес, включващ „обучение, възпитание и социализация“. Приобщаващото образование е дефинирано като „процес на осъзнаване, приемане и подкрепя индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици“. Като че ли всичко е ясно: на мястото на всякакви стратегии и програми за интеграция, включване и др.п. вече има Закон, постановяващ необходимостта от равен достъп до образование на всяко дете, внимание към индивидуалните особености на всяко дете, преодоляване на негативното белязване на различията между децата в името на постигане на „приобщаване“ на всички тях. Съмнения в подобно разбиране за приобщаващо образование възникват при вглеждане във втората част на включеното в Допълнителни разпоредби на Закона определение на приобщаващо образование: „… чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването“. Оказва се, че фокусът е премахването на пречките пред ученето, а не заедността на децата/учениците в процеса на тяхното „обучение, възпитание и социализация“. Внимателният прочит на Закона усилва тези съмнения поради обвързването на „приобщаващо образование“ с „деца със специални образователни потребности“, както и поради преобразуването на „ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности“ в „регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование“.

Abstract: According to the Preschool and School Education Act of August 1, 2016, all children/students must be “integrated” in the context of education as a process including ‘training, education, and socialization’. The inclusive education is defined as a ‘process of recognizing, accepting and supporting the individuality of each child or student and the diversity of needs of all children and students’. Everything seems to be clear: instead of various strategies and integration programs, there is already an Act stipulating the need for equal access to education for each child, attention to the individual characteristics of each child, overcoming the negative marking of differences between children in the name of achieving “inclusion” of all of them. Doubts of such an understanding of inclusive education arise when looking at the second part of the definition of inclusive education included in the Additional Provisions of the Act: ‘... by activating and incorporating resources aimed at removing barriers to learning and getting knowledge.’ It turns out that the focus is on eliminating barriers to learning, not child/student involvement in the process of their ‘learning, upbringing and socialization’. A careful reading of the Act reinforces these doubts because of linking ‘inclusive education’ with 'children with special educational needs', and because of the transformation of ‘resource centers for the support of integrated education and upbringing of children and pupils with special educational needs' into 'regional centers for supporting the inclusive education process.’