Резюме: Статията има за цел да очертае някои от основните принципи, въз основа на които ислямската юриспруденция регулира „проблематични“ случаи, поставящи под въпрос нормативната полова диференциация и легитимността на хетеросексуалните връзки като единствено позволени от ислямския закон (шариат). Разгледаните казуси са представени съобразно тяхното разбиране в установената от исляма парадигма на бинарно полово разделение, която задава стриктно дефинирани джендър роли на мъжете и жените в религиозната практика и системата от социални взаимоотношения в мюсюлманските общества. В този ракурс са анализирани преобладаващите в суннитската и шиитската традиции разпоредби и религиозноправни становища на ислямски законоведи относно неясните по своя биологичен пол интерсексуални хора (...) и джендър неопределената категория на т.нар. муханнас. Засегнат е въпросът за допустимостта от ислямска гледна точка на операциите за промяна на пола при индивиди с трансджендър идентичности.

Abstract: The aim of the present study is to delineate some of the major Islamic jurisprudental approaches to the regulation of the cases challenging the normative sexual differentiation and the legal foundations of the sharī‘a marriage that recognizes as legitimate solely the heterosexual relationships. The pursuit of this objective requires a consideration of the Islamic binary sex paradigm that sets strictly defined gender roles for men and women in the religious and ritual practice and the system of social relationships among Muslims. The essay foregrounds some prevailing judgments and opinions of Sunnī and Shī‘a religious scholars and jurisprudents about intersex people with ambiguous genitalia (khunthā) and the insufficiently clear gender category of the so-called mukhannath. In so doing, the analysis re-examines the issue of the Islamic permissibility of the sex-change surgery in the cases of individuals with transgender identities.