Резюме: Темата за обонянието – твърде дълго и симптоматично премълчавана (и дори заклеймявана) от хуманитарния и социалния дискурс – става особено важна в последните десетилетия, но също така симтоматично обраства с все по-разнообразни описания, които обаче сякаш не достигат до нейния нерв. Този нерв не може да бъде приближен и докоснат без аналитично тълкуване. Именно инструментариумът на психоанализата отваря пред нас една различна и, както изглежда, не толкова лесно поносима картина. Светът не просто трябва да бъде символно конституиран чрез един „свод“, който го задава, така да се каже, „отгоре“; той освен това непрестанно трябва да бъде охраняван „отдолу“. Защото в културния процес, в процеса на формирането на културните символи системно се утаяват остатъци, несъзнавани формации, които постоянно застрашават света. Заплахата се състои в това, че във всеки един момент съществува риск културно опротивелите, станали зловонни образувания да се превърнат отново в извор на вдъхновение, на несублимирани емоции, на емоции, изплъзващи се от обществения контрол. В този смисъл отвращението е не само симптом за защита в психоаналитичния смисъл на термина, то – от друга страна – е социален конструкт и властови диспозитив, чрез който социалността се самосъхранява.

Abstract: The subject of olfaction – one that was put under a long and symptomatic silence (if not stigmatized) by the discourses of the humanities and social sciences – has been becoming quite important during the last two decades. The topic – and this is also a symptom – has been covered with more and more diversified descriptions while at the same time most of them have hardly touched its real nerve. I guess that such a nerve could not be ever approached and touched if the researcher would stay away of a psychoanalytical interpretation. It is namely the psychoanalytical ‘set of instruments’ that draws a different and, obviously, not so easily bearable picture on the subject in question. It appears that the world must have been symbolically constructed not only through posing a sort of a ‘vault’, i.e. a set of high referent points (values) which somehow pose it ‘from above’; in addition, the world must continuously be safeguarded ‘from below’. And this is because in the cultural process, i.e. in the process of constituting cultural symbols, there are remnants which systematically precipitate; there are unconscious formations which constantly endanger the world itself. What is the nature of such a danger? It consists in the fact that in every moment there is a risk the culturally repulsive malodorous formations to become once more a source of inspiration, of non-sublimated emotions, of affects which cannot be socially controlled. That is why I would say the disgust, the aversion is not just a defense symptom (in a psychoanalytical sense) but also, on the other side, it is a social construct and a power dispositive – and the sociality preserves and conserves itself through this very construct/dispositive.