Резюме: В модерните общества още през XIX век започват усилия за категорично отхвърляне на робството и практиките, сходни на робство. Приети са няколко стотин международни документа, които имат за цел пълното ликвидиране на робството. Въпреки тези усилия, в последните десетилетия все по-често се откриват случаи, които имат ключови характеристики на робство. Те се развиват в условия на огромни неравенства, при които на единия полюс са няколко десетки свръхбогати, притежаващи огромна част от световното богатство, а на другия полюс се откриват не само бедни или дори социално изключени, а хора в положение, сходно на робство, включително в рамките на Европейския съюз. Настоящата статия има за цел да изследва форми на съвременно робство, което се прави върху примера на три случая на трафик на български граждани с цел просия. Въз основа на анализираната емпирична информация се обсъждат някои характеристики на съвременното робство и се дискутират отношенията му с икономическите неравенства.

Abstract: Modern societies, as early as the nineteenth century, struggle to reject slavery and practices similar to slavery. Hundreds of international documents have been adopted aimed at the complete eradication of slavery. Despite these efforts, we are witnessing a growing number of incidents that have key characteristics of slavery in recent decades. They emerge in the face of enormous inequalities, in which at one pole are several dozen excessively rich, possessing a large part of the world's wealth, and at the other pole are not only the poor or socially excluded, but people in a position similar to slavery, including within the European Union. The purpose of this article is to investigate forms of modern-day slavery, based on three cases of trafficked Bulgarian citizens for forced begging. Drawing upon the empirical information, various features of contemporary slavery are discussed as well as its relations with economic inequalities.