Резюме: Настоящата статия има за цел да постави проблема за болестта пред социо-аналитично увеличително стъкло. В този контекст болестта може да се превърне в повод за екзистенциална тревога, за фракталност и загуба на кой-идентичността, невъзможност за удържане на биографичното illusio, но и във възможност (макар и „принудително“ предложена) за самонаследяване. Първата част на текста разглежда особеностите на настоящата ситуация на социоанализа за двама, при която афективно спрегнатите ралационни идентичности на страдащите заедно майка и дъщеря се засрещат с тези на анализанта и аналитика. Втората маркира различните аспекти на (социално) страдание на болния – разклащането на собственото кой пред фигурата на болния от, социалните очаквания и идентичностите, които тя носи със себе си. Болестта оказва влияние върху изживяването на телесността, нейното отчуждаване не само в усещането за контрол над собственото тяло, но и в усещането за лишаване от аз-овостта на индивида. Третият параграф се съсредоточава върху конкретния случай на една разстроена биография, опитваща се да сглоби фрагментите от своята фрактализирана идентичност, именно през идеята за болестта като даваща основание за ново начало и респективно като повод за самонаследяване.

Abstract: The article aims to situate the problem of disease in a socio-analytical perspective. In this context, disease may become a cause of existential anxiety, of fracturing and loss of self-identity, of the inability to maintain the biographical illusio; but it may also create the capacity (albeit “coercively” provided) for self-inheritance. The first part of the text deals with the specificity of socio-analysis for two, where the affectively united relational identities of the mother and daughter, suffering together, connect with the relation between analysand and analyst. The second part traces various aspects of the diseased person’s social suffering – the shaking of his/her Who when facing the figure of the diseased person, the social expectations and identities that figure holds. Disease influences the experience of corporeality, leading to alienation from one’s body not only in terms of loss of control over it but also as a feeling of loss of the individual’s Self-hood. The third part focuses on the concrete case of a disordered biography that attempts to assemble the fragments of its fractured identity through the notion of disease as providing the grounds for a new start and, respectively, as an occasion for self-inheritance.