Резюме: Настоящият текст има за цел да разкрие и преосмисли социалистическата действителност чрез нов подход към два специфични дискурса: първият е резултат на официалния дискурс на социалистическата власт и проговаря чрез архивните документи на Държавна сигурност, а вторият е дискурсът на свидетелите на онази действителност, на хората, живели социализма. Интерес ще представлява езикът, употребяван в тези два много различни архива, функционирането на дискурса на ДС и социоаналитичните ефекти, които той произвежда. В статията се разглеждат характерните със своята експресивност и емоционалност наименования на разработките на Държавна сигурност и псевдонимите на работещите за нея. Чрез именуването на двата опозиционни профила се придава същностно отрицателна дистинктивна идентичност на свръхлишеност, т.е. те не могат да правят това, което трябва да правят, и същностно утвърдителна дистинктивна идентичност на свръхдареност (вж. Penkova 2015a, 2015b). В текста се открояват начините на производство на специфично негативно оцветено говорене, базирано на многопластово функциониращата и доминираща идеологическия дискурс опозиционна двойка „ние“ – „те“. Дискурс, който се концентрира около фигурата на врага и се оттласква от позитивно натоварената фигура на Новия социалистически човек, при което поражда социално страдание и дълбока травматичност на опита, нееднократно потвърждавани от ретроспективните свидетелства, но и от ефектите, които произвеждат сенките от досието върху онези, които са се решили на закъсняла среща с тях.

Abstract: This article aims to reveal and rethink the reality of socialism following a new approach based on two specific discourses: the first one which results from the official discourse of the socialist authority/regime and speaks through the documental archive of the Committee for State Security, the second one which is the discourse of the witnesses of that reality, the individuals who lived the socialism. The language used in these two quite different archives – the functioning of the discourse of the State Security and the socio-analytical effects that it produces will be of our main interest. The article is a research on the pseudonyms, with their specific expressiveness and emotionality, used by the State Security in its secret files and for aliasing of its agents. By this naming, an essentially negative, distinctive identity of over-deprivation i.e. they cannot do what they have to, and essentially affirmative distinctive identity of over-gifted (Penkova 2015a, 2015b) are attached to this two diametrically opposite profiles. The text outlines the different ways of producing of what we call specific “negatively stained” speech, based on the multilayered functioning oppositional pair “we” – “them” which dominates the ideological discourse. A discourse, which is focused on the figure of the enemy and alienated from the positively replete figure of the New Socialist man, and thus generates social suffering and profound traumatic experience, constantly confirmed by the retrospective testimonies, as well as by the effects which the shadows of the dossiers reproduced on those who bring themselves to a tardy meeting with them.