Резюме: И при социоанализата на Бурдийо, и при феноменологическо-психиатричната практика на Стангелини преодоляването на границите, зададени от философската онтологическа и методологическа рамка на модерността, остава до голяма степен въпрос на практически усет, а експлицирането му най-често е ендогенно вписано в специфичните рамки на дадената дисциплина. От този практически усет обаче могат да се извлекат философеми и методологеми, които да са от полза за бъдещите социоаналитици на самонаследяването – една от тях е идеята за „единна телесност“ като общ фундамент за взаимодействията на познаващи и познавани субекти, схващани като онтологически активни.

Abstract: Both in Bourdieu’s socioanalysis and in Stanghellini’s phenomenological psychiatric practice, the overcoming of the limits set by the philosophical ontological and methodological framework of modernity remains largely a matter of practical sense, and its explication is most often endogenously inscribed into the specific frame of their respective discipline. From this practical sense, however, one can extract philosophemes and methodologemes that could be of use to the future socioanalysists of self-inheritance – one of them being the notion of ‘common corporeality’ as a shared fundament for the interactions of cognizing and cognized subjects, conceived as ontologically active.