Резюме: Настоящата статия предлага праксеологическа оптика към неравенството, проблематизирайки начините, по които се „случва“ във всекидневните взаимодействия като члено­во постижение. В този смислов контекст въпросът как съществува неравенството не е просто онто­логически и/или епистемологически, а и методологически: неравенството като социален факт не може да бъде разбрано аналитично без да удържаме, че 1) то е концепт, който е привлечен от естествения език (следователно е същностно индексичен); и че 2) начинът, по който членовете „схващат“ нера­венството като значим социален феномен, е конститутивна част от сами­те обективни отношения на неравенство, в които са потопени. Последният параграф на статията се спира на два емпирични казуса, които предоставят данни за това как агентите „вършат“ практически формулирания на своите социални позиции, отношения и форми на взаимодействия, а оттук „ръководят“ и „договарят“ неравенствата помежду си като част от своите всекидневни дела.

Abstract: This study proposes a praxeological optic towards inequality in problematizing the ways in which it ‘happens’ in everyday interactions as a member achievement. In this meaning context, the question how inequality exists is not simply ontological and/or epistemological, but also methodological: inequality as a social fact cannot be understood analytically if we don’t take into account that 1) it is a concept borrowed from natural language (and therefore is essentially indexical); and 2) the way in which members ‘grasp’ inequality as a meaningful social phenomenon is a constitutive part of the objective relations themselves of inequality into which they are immersed. The study’s last section dwells on two empirical cases that provide data on how agents ‘do’ the practical formulations of their social positions, relations, and forms of interaction, and hence ‘manage’ and ‘negotiate’ the inequalities between themselves as a part of their everyday affairs.