НЕХЕГЕМОНИСТИЧНИ СОЦИОЛОГИИ:

ОТ КОНТЕКСТИ КЪМ ПРАКТИКИ

Водещ на броя: Светла Колева

Нехегемонистични социологии: от контексти към практики
Non-hegemonistic Sociologies: From Contexts to Practices


НЕХЕГЕМОНИЯТА КАТО ПОДХОД КЪМ СВЕТА

Постзападни социологии: от Азия до Европа
Лоранс Руло-Берже

Постколониални и посткомунистически питания: нужни ли са нови понятия?
Петя Кабакчиева

Индигенизация на социалните науки в Тунис: по повод на едно недоразумение
Имед Мелити

Какво означава „общество“ в „малко общество“?
Жозеф Ивон Терио

ХЕГЕМОНИЧНО – НЕХЕГЕМОНИЧНО: ОБРАТИ И КОНВЕРСИИ

„Социологически снимки“ на общества в движение. Разсъждения за „арабската пролет“
Рама Буркиа

Малките нации през призмата на традицията и модерността. Поглед към френска Канада
Жан-Франсоа Ланиел

Възможността за наративна социология
Жан-Франсоа Лае, Аник Мадек, Нюма Мюрар

Социологията между класическата концепция и неолибералната парадигма
Милева Гюровска

Критическа социология или претенцията за антихегемония
Ян Спурк


СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА (НЕ)ХЕГЕМОНИСТИЧНИ ПРАКТИКИ: НАУЧЕН ДЪЛГ И СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

Претекстът за равенство на жените
Мари-Бланш Таон

Да съхраним духа и забравим буквата: рефлексии върху публичната сфера в Магреба със и срещу Голямата теория
Ратиба Хaдж-Муса

Да изоставим хегемонистичните социологии при изследване на малки практики. Примерът със спортната ангажираност на малолетни момичета
Кристоф Жаку, Доминик Малатеста, Доминик Голе

Румънският университет, спекулативен балон? Реформите – от либерализирането до неолиберализма
Михай Дину Георгиу

Критика, експертиза, конспирация (Спорът за мрежите на българския „преход“)
Лиляна Деянова


ЗНАНИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ, ГРАНИЦИ В ДИСЦИПЛИНИТЕ

Когато социологическите знания надхвърлят техните контексти
Дидие Вранкен

История и граници на дисциплините
Жил Руе

Предметите табу на социологията: сабята и кристалната топка
Серж Дюфулон

Синергетика на медологиите в социалните изследвания на съвременния фрагментиран свят
Петя Тодорова

Пътищата на видимостта. Порядъкът на дигиталните информации между алгоритми и субективности
Доминик Кардон


ПРОИЗВОДСТВО НА ЗНАНИЯ ЗА СОЦИАЛНОТО В НЕХЕГЕМОННИ МЕСТА, КОНТЕКСТИ И ПОЛЕТА

За и против социологията, за комуникациите в предприятията и техните актьори
Янита Андонова, Венсан Брюлоа

Моралът на мениджъра: социология за управляващи
Жан Рюфие

РЕЗЮМЕТА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

СЪДЪРЖАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

 

 

НЕХЕГЕМОНИСТИЧНИ СОЦИОЛОГИИ:

ОТ КОНТЕКСТИ КЪМ ПРАКТИКИ

Този специален брой на Социологически проблеми представя международната конференция Нехегемонистични социологии: от контексти към практики, но отива отвъд нейните граници. Защото самата конференция надмина първоначалните намерения на организаторите и разшири дискусията за комплексността на социологическата практика, която се разгръща всекидневно в амалгама от институционални, финансови, професионални, дисциплинарни, парадигмални, лингвистични, теоретични и пр. зависимости. Колебаещи се в началото относно уместността на концептуалната двойка хегемонистичен/нехегемонистичен, чийто терминологичен дискомфорт и интерпретационна неяснота определено смущаваха, участниците в конференцията поставиха въпроси, рядко разглеждани от мейнстрийма – винаги хегемонистичен – в социалните науки. Вече като автори на статиите в този брой те доразвиват поставените въпроси и изследват начините на практикуване на социологията в ситуации, в които изследователят няма доминираща позиция. Наречени нехегемонистични, тези ситуации и практики не означават опозиция на хегемонията, отсъствие на надмощие, липса на йерархии. Напротив, те означават динамични и променящи се отношения на субординация и зависимости, в които всекидневно работим. Следователно не става дума нито за съдба, нито са статут. Нехегемонистичната ситуация може да бъде резултат от променяща се конфигурация от актьори, отношения и институционални механизми, които правят така, че или условията за действие са дефинирани другаде или от други, или не разполагаме със средства и потенциал за влияние върху условията. С други думи, променливи, полиморфни, многоаспектни, отношенията на зависимост характеризират дадена ситуация винаги в процес на конструиране, разгръщане, промяна.
Идващи от различни геополитически, национални, институционални, професионални зони, авторите ни канят да мислим фундаменталния въпрос на нашата професия: Как правим социология под натиска на доминиращи социоисторически, теоретични, дисциплинарни, методологични реалности? Успяваме ли да се освободим от доминации и зависимости, когато изпълняваме ангажиментите си на преподаватели, изследователи, професионални социолози, на каква цена и с какви последици както за развитието на знанията и самопознанието на обществото, така и за кариерата на всеки един от нас? Организирани в пет тематични блока, статиите проблематизират:
 зоните на контакт, наслагване, взаимно обогатяване между теоретични, методологични, мултиситуирани знания (Лоранс Руло-Берже), начините на концептуализиране на постколониализма и посткомунизма (Петя Кабакчиева), клопките на постколониалната мисъл (Имед Мелити) и местата на прочит на света от гледна точка на „малкото общество“ (Жозеф Ивон Терио), за да аргументират нехегемонията като специфичен подход към света, като специфична (дис)позиция към социалната реалност;
 променливостта на хегемоничното и нехегемоничното, която намира израз в необходимостта от прецизиране на концептуалния апарат както на класическата социология, така и на новата социология, ориентирана към сингуларността, непредвидимостта, несигурността, риска, за да се уловят променящите се арабски общества в тяхната комплексност и многообразие (Рама Буркиа); в поставянето под въпрос на установените подходи и типологии, които замъгляват множествените реалности на конструирането на модерните нации (Жан-Франсоа Ланиел); в разривите с чувственото, интерсубективното и формите на обща култура, извършени от социологията в името на „научността“ (Жан-Франсоа Лае, Аник Мадек, Нюма Мюрар); в изследователските предмети и теми на национална социология, напълно подвластна на неолибералната парадигма (Милева Гюровска); в нехегемонистичната страна на критическата позиция, често упражнявана хегемонистично от собствените й защитници (Ян Спурк);
 научната и социалната отговорност на социолозите в анализа им на (не)хегемонистични практики. Въз основа на голямо разнообразие от предмети на изследване – инструментализацията на принципа за равенство на половете по време на дебата за „хартата на квебекските ценности“ (Мари-Бланш Таон), всекидневни културни практики в Магреба (Ратиба Хадж-Муса), слабо престижни спортни занимания на момичета от ниските социални слоеве в Швейцария (Кристоф Жаку, Доминик Малатеста, Доминик Голе), условията за налагане на пазарната логика в румънските университети (Михай Дину Георгиу), ролята на българските think tanks в социалните науки на „прехода“ (Лиляна Деянова) – авторите показват в каква степен научните анализи и най-вече специфичният изследователски фокус могат да въведат, засилят, разклатят господстващи гледни точки в социална практика, която е била защитена от или изложена на някаква ефективна хегемония;
 границите вътре в дисциплините и производството на знания отвъд тези граници. Залогът тук е легитимността на произведените знания. Преодолявайки национални контексти и дисциплинарни граници, социологическите знания участват в изграждането на публична социология (Дидие Вранкен), утвърждават интердисциплинарността не като улесняващ избор, а като приемане на комплексността (Жил Руе), аргументират необходимостта от метаезик, обогатяващ методологичните трансфери между социалните и хуманитарните науки (Петя Тодорова). Проучвайки нови или непознати области, авторите успяват да разклатят йерархиите на тематичния канон (Серж Дюфулон) или йерархиите и начините на селекция на информация (Доминик Кардон).
- производството на знания за социалното в нехегемонни места, контексти и полета. Заставайки на кръстопътя на различни полета на специализирана подготовка и институционализирана работа, авторите показват приноса на социологическото познание за преодоляване на слабите места в обучението на мениджъри (Жан Руфие) и на специалисти по комуникация в предприятията и организациите (Янита Андонова, Венсан Брюлоа).

Както сполучливо отбелязва Тони Николов, един от най-добрите български журналисти, „собственият ни опит е най-често въпрос, чуждият опит е вече опит за отговор“. Всяка статия от броя е едновременно въпрос и отговор. Ако се позовем на коментара на Марк-Анри Суле по време на кръглата маса на конференцията, всяка статия се стреми да изследва „връзките, които се създават, изграждат и разпадат, между произведените знания и хегемонистичните ситуации и позиции на тяхното производство“. И чрез хегемонията като „форма на професионална реторика“ – добавя Марк-Анри Суле – всеки автор разкрива и показва на другите „йерархиите на предмети и теми, методи и легитимности, процедури и структури“, чрез които мислим, разсъждаваме, изучаваме, общуваме, питаме, отговаряме. Правейки това, авторите превръщат съмнителния субстантив в „понятие, чиито епистемични, научни, политически качества/достойнства/предимства влизат в конкуренция с качествата на понятията доминация и монопол“, и ни позволят да видим, уловим и надмогнем собствените си клопки, заблуди, филтри. Не е ли това нехегемонистичен начин да се освободим от всякакви хегемонистични зависимости?

 

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.