УВОДНИ ДУМИ

Казват, че всеки търси нещо. Имп търсеше къде да отиде.

Къде отиват българите и какво търсят там, където отиват, е предмет на анализ в този брой, посветен на миграции и мобилности. Питанията не се опростяват, а умножават и усложняват, когато към пътищата на българите се прибавят тези на други балканци, както и на чужденците, търсещи „нещо“ в България. Множеството проблематики, проблематизации, перспективи са структурирани в пет части.

Първата част анализира миграционната политика в европейска, балканска и национална перспектива. Как политическият, медийният и академичният дискурси „усвояват“ и интерпретират миграционната проблематика е обект на анализа на Росица Генчева. В сгъстеното историческо време на посткомунистическия преход трябва да се научи и обговори проблематика, чиито части отпращат към различни пластове във времето – някои термини са свързани със собствен исторически опит, други – с последни промени, имат повече вносен характер и носят конотациите на понятията и политиките, които бележат пътя ни към европейска интеграция и нови политически ангажименти. Миграцията е един от феномените, които най-мощно предизвикват доминиращата роля на националната държава във Вестфалския ред. Един от нейните основни атрибути – гражданството – преминава през съществени трансформации. Евелина Стайкова анализира някои от новите му форми като денизеншип, мултикултурно, транснационално и европейско гражданство. Контрол и човешки права са изключително важни, но често противоположни предизвикателства. Статията на адвоката с богат опит в защита на мигрантите Валерия Иларева аргументира необходимостта от балансиране прерогативите на държавата с правата на мигрантите. Този сложен баланс се търси по отношение на една от най-чувствителните сфери – правото на семеен живот – и се аргументира на основата на сравнителен анализ на международното, европейското и българското право. Ако има вид политика, който заема безспорно ключово място сред миграционните приоритети, това е ограничаването на изтичането на мозъци и привличане на образованите, иновативните, креативните. Какво (не) правят Балканите със своите умове и таланти е обект на изследването на френския изследовател Миряна Мороквасич.

Балканските граници и Балканите като граница са в центъра на изследванията във втората част. Ако Западът продължава често да мисли Балканите като границата, където идентичността преминава в другостта, българските автори в броя мислят границите като преминаване, отвореност, осмисляне. Анна Кръстева анализира конструирането на граници, ред, чуждост и парадокса на две паралелни, но противоположни тенденции: обезграничаване, от една страна, мултиплициране и диверсифициране на граници, от друга. Всички автори се вписват в конструктивистката парадигма и акцентират върху производството на смисъл, върху границите като трансформатори на идентичности: „там сме българи, а тук сме турци“, отбелязва информатор на Меглена Златкова и Стойка Пенкова. Границите категоризират индивиди и групи (Магдалена Елчинова), те правят относителни понятията ‘отиване’ и ‘завръщане’ за тези, които в рамките на своя живот са живели от двете страни на границата. Тракийските българи (Валентина Райчева и Ирена Бокова) и българските турци (Магдалена Елчинова, Меглена Златкова и Стойка Пенкова) са предпочитаните терени, на които се анализират наративите и политиките на паметта, обезграничаването на територии („Тракия без граници“), конструирането на идентичности в и чрез мобилността. Пространството и времето се срещат в мобилността и нови пътища реактивират миграционни маршрути от други времеви пластове: „Вековните маршрути на гурбетчиите бележат посоките на съвременните миграции“ (Петко Христов).

Демократична България има повече от кратка история на интеграция на имигранти. За да оценим и разберем къде сме по пътя на спазване правата на имигрантите, приобщаването им към българското общество, както и на отварянето на българското общество към този нов външен източник на етнокултурно разнообразие, продуктивно е не толкова да се сравняваме със собствения си скромен опит в близкото минало, колкото с други европейски страни. Именно това сравнително аналитично огледало, квантифицирано в международния Индекс за политиките на интеграция на мигранти (MIPEX), анализирано от Звезда Ванкова, позволява да се разбере 26-тото място сред 31 държави от Европа и Северна Америка, както и оценката (41%) за умерено благоприятни условия на политиките на интеграция. Панорамната картина на интеграцията е допълнена продуктивно в две интересни перспективи: градските политики на включване (Илдико Отова) и завръщането от миграция (Ваня Иванова). Управлението на потоците – миграционната политика – се дефинира и реализира от държавата и нейните институции. Социалното пространство на интеграцията на мигрантите е градът, а европейски и световни примери показват колко иновативни и креативни могат да бъдат местните политики. С любопитното изключение на малобройната и намаляваща британска общност, имиграцията в България е градски феномен. Доколко (не)подготвени и (не)чувствителни към интеграцията на мигрантите са родните градове на фона на разнообразния, пъстър и богат европейски опит, е предмет на изследването на Илдико Отова. Ваня Иванова въвежда друга перспектива – завръщането. Впечатляващо е колко бързо тече историческото и изследователско време. Комунистическата миграция беше лишена от завръщане, емигрантите бяха наричани „невъзвращенци“. За младия изследовател Ваня Иванова завръщането е естествен етап на миграцията, който понякога я завършва, но друг път е просто временна спирка в продължаваща мобилност.

Ако травмата не присъства в анализа на завръщането, напълно нормализирано от демократизацията и глобализацията, тя е ключова за политическата миграция в четвъртата част на настоящия брой. Показателно е, че в бежанската проблематика се влиза през най-уязвимите от уязвимите – децата. Анна Ризова въвежда фигурата на „бебетата-бегълци“, непридружените малолетни мигранти, на границата между жертви и актьори, в спиралите на сложни семейни стратегии, апетити на трафикантски мрежи и често безсилни интеграционни политики. Мила Манчева и Андрей Нончев разглеждат образователната интеграция на децата бежанци, като въвеждат оптимистичната перспектива на приложимост в родни условия на успешни и позитивни европейски практики.

Прекъсвания в професионалната кариера, работа далеч под квалификацията, образованието и опита, трудно постижимо признание – перипетиите на трудовата интеграция на бежанците в два европейски контекста – български и френски – анализира Албена Чолакова на основата на мащабно сравнително изследване. Европейска перспектива, вглеждане и в началото, и в края на процеса откриваме и в историко-антропологичното проучване на гръцката изследователка Мария Кокину на гръцките политически имигранти в България след края на Втората световна война, които тя анализира както като миграционен опит, така и като политика на двете държави.

Миграцията е като Янус, феномен с две лица – нашите емигранти са имигранти в Испания. Емиграцията – от нагласи до миграционен проект и миграционен опит – е предмет на анализ в петата част на настоящия брой. Ако Алексей Пампоров на основата на богат емпиричен материал от четири изследвания, проведени в петмесечен интервал, разглежда нагласите, мотивациите и готовността за емиграция, Моника Ибанес анализира ролята на българските медии в Испания за придаване нова символна стойност на българския език, за възпроизводството на „колективния спомен за преселването“ и за утвърждаване на принадлежността към българската национална общност. Испанската изследователка набляга и на факта, че пред-ставянето на колективната памет и идентичност в многомерно пространство (локално, национално и транснационално) съдейства те да придобият транснационален характер. Националните спецификации – българи в Испания, македонци в Германия – не могат да покрият богатството и разнообразието на миграционните ситуации. Мнозинствата и малцинствата невинаги мигрират по сходен начин, вторите често са по-активни от първите. Характерен пример са ромите, подробно анализирани в сравнителна пер-спектива с българското мнозинство от Алексей Пампоров. Спецификата на друга малцинствена миграция – на албанците от Македония – в комплексността на нейните проявления – мрежи, трансфери, идентичности и в отликите ù спрямо миграцията на македонското мнозинство е разгледана от Ивайло Марков на основата на богато теренно изследване.

Калейдоскоп от случаи, дестинации, траектории, актьори, идентичности, политики, дискурси, граници, памет изгражда пъстра картина на българските и балканските миграции. Не е търсен единен обяснителен модел, а точно обратното – диверсификация на методологическия инструментариум и аналитичните перспективи. Това, което е търсено, е баланс между актьори и политики, между миграция и интеграция, между теоретично и емпирично, между държавни приоритети и човешки права.

Ред е на читателя. За да оцени кои баланси са намерени и кои перспективи остават отворени.

1-2

Тема на броя:

БЪЛГАРСКИ И БАЛКАНСКИ МИГРАЦИИ И МОБИЛНОСТИ

Водещ на броя: Анна Кръстева

МИГРАЦИОННА ПОЛИТИКА: ЕВРОПЕЙСКИ, БАЛКАНСКИ И БЪЛГАРСКИ ПРОЕКЦИИ

Автоетнография на прехода: понятията бежанец и убежище в България след 1989 г.
Росица Генчева

Миграционният контрол и правото на семеен живот - Валерия Иларева

Миграция и гражданство: глобални предизвикателства с локални измерения
Евелина Стайкова

Транснационална мобилност на висококвалифицирани специалисти: предизвикателства пред Сърбия и Западните Балкани
Миряна Мороквасич

ГРАНИЦИ, ИДЕНТИЧНОСТИ, ПОЛИТИКИ НА ПАМЕТТА
Граници или глобализация: балкански дилеми
Анна Кръстева

Политики и практики при конструиране на памет
и наследство: Съюзът на тракийските дружества в България
Валентина Ганева-Райчева

Граница и категоризиране: върху случая на изселниците от България в Турция през 1989 г.
Магдалена Елчинова

„Завръщания“ през границата? Форми на преминаване на българо-турската граница от младите поколения
Меглена Златкова, Стойка Пенкова

Граници, мобилност и реконструиране на територии
Ирена Бокова

Гурбет и идентичност (по материали от Западна България, Източна Сърбия и Западна Македония)
Петко Христов

ИНТЕГРАЦИОННА ПОЛИТИКА: РЕГИОНАЛНИ, НАЦИОНАЛНИ, ГРАДСКИ ПЕРСПЕКТИВИ
България в международния Индекс за политиките на интеграция на мигранти (MIPEX)
Звезда Ванкова

Миграция, интеграция, градове: европейски контекст
Илдико Отова

Завръщане от миграция в концепции, политики и образи
Ваня Иванова

БЕЖАНЦИТЕ – ОТ ТРАВМАТА ДО ИНТЕГРАЦИЯТА
Професионалните кариери на бежанците в България и Франция
Албена Чолакова

Бежанците в България от Гражданската война в Гърция: изследване върху категорията „бежанец“
Мария Кокину

„Бебетата-бегълци“: непридружените непълнолетни бежанци в България
Анна Ризова

Интегриране на деца бежанци и търсещи убежище в българската образователна система
Мила Манчева, Андрей Нончев

ЕМИГРАЦИЯТА – ПОЖЕЛАНА И ОСЪЩЕСТВЕНА
Емигрантски опит и намерения за емиграция на населението на България в периода февруари–юли 2011 г.
Алексей Пампоров

Стратегии и тактики на представяне сред българските имигранти в Испания
Моника Ибанес Ангуло

Миграция, трансфери и социокултурнa динамика
при албанците от Република Македония
Ивайло Марков

КЪМ СОЦИОЛОГИЯ НА „СИВАТА ЗОНА“
Силовите спортове при социализма и значението им за организирането на престъпността в преходния период
Георги Петрунов

Методологически подходи за изследването на образа на „икономиката в сянка“
Емилия Ченгелова

ДЕБЮТИ
Публичното партньорство в България: първи стъпки и простъпки
Линка Тонева

МЕТОДИКА И МЕТОДОЛОГИЯ
Още една гледна точка към проблема за отказите при социологически изследвания
Калоян Харалампиев

БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТАТА
Хайдегер като възможност – за социологията
Дарин Тенев

СТУДЕНТСКИ ОПИТИ
Корупцията в българското общество: теоретични предизвикателства и възможни алтернативи при изследване на проблема
Дияна Шуманска

Фейсбук и социалната реалност
Сара Божинова, Виктория Маринова

IN MEMORIAM
Николай Тилкиджиев (1953–2012)
Роджър Джоуел (1942–2011)

НАУЧЕН ЖИВОТ
Какво гражданско образование ни е нужно

Социолог, писател и политик на голямата промяна: Петко Симеонов на 70 години

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ
За включващото образование – толерантност към социалното многообразие и различните потребности в училище. Български и международен опит
Светлана Христова

Нов поглед към социологията и нейната социална функция: Социология, власт и общества
Светлана Съйкова

Свързани животи – отвъд мисленето на икономиката и културата като отделни и враждебни една на друга сфери
Ивайло Йоргов

Идеи с дълготрайна перспектива
Таня Неделчева


НОВИ КНИГИ
РЕЗЮМЕТА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
СЪДЪРЖАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.