РАСТКО МОЧНИК

(Люблянски университет, Словения)

Растко Мочник (Йосип-Растко Мочник) (1944 г.) е професор по социология на културата в Люблянския университет, Словения. Преподава теоретическа социология и епистемология на хуманитарните и социалните науки, теория на идеологията, теория на дискурса (с която се занимава още от времето на докторантурата си в Париж по семиотика, където защитава докторска дисертация през 1975 г. под ръководството на Греймас). Doctor honoris causa на ПУ „Паисий Хилендарски“ и съпредседател на Международния борд на директорите на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет. Съосновател на независимия институт за изследвания и обучение на докторанти Institutum Studiorum Humanitas – Любляна, един от основоположниците на известната „Люблянска школа по психоанализа“. Член на международния редакторски съвет на списание Eszmelet (Будапеща), на редколегията на международното списание Transeuropeennes (Париж), на редколегията на Центъра за графични изкуства, Любляна и др. Основател и главен редактор на книжната поредица „&“ (издателство DZS, Любляна), съосновател и член на редколегията на издателство Studia Humanitatis, както и на издателство „/*cf.“ (социални и хуманитарни науки). Превел е на словенски език произведения на автори като Дюркем, Сосюр, Мос, Леви-Строс, Барт, Лакан, Алтюсер, Балибар, Дерида, Дейвидсън, Тома Аквински.

Растко Мочник е автор на над 250 книги и статии на 13 езика по социология на културата, социология на литературата, философия на езика, теория на дискурса, семиотика, теоретична антропология, теоретична психоанализа и политическа теория. Сред тях се открояват книгите му Изследвания по социология на литературата (1983), От дума на дума: изследвания върху философията на обикновения език и механизмите на идеологията (1985), двата тома с есета Extravagantia (1994–1995), Три теории – идеология, нация, институция (1999), Засрещания: истории, преходи, вярвания (публикувана и на български), Теория за политиката (2003), Световна икономика и революционна политика (2006), Насладата да гледаш (2007), Трудове по хуманитарни науки (2009). През 2011 г. на български език предстои да излезе книгата му "Идеологическата интерпелация (шест лекции)" в превод на Тодор Петков.

Теоретичната работа на Растко Мочник е свързана и с неговите граждански каузи: През 60-те години на ХХ в. е съредактор на алтернативното списание Перспективе, което е спряно от режима. Издава други влиятелни алтернативни списания, като например културното списание Проблеми. В началото на 80-те години организира широк протест на интелектуалците срещу образователната реформа, която предвижда закриването на подозираните в дух на „буржоазен елитаризъм“ класически училища. От 1980 до 1990 г. е член на борда на „Комитета за защита на човешките права“, най-голямата организация на словенското гражданско общество в процеса на демократизация. След падането на комунистическия режим Мочник продължава активната си гражданска дейност – от заемането на позиция против разпадането на Югославия до участието си в акции против тоталното приватизиране на публичните институции. Бил е председател на УС на фондация „Д-р Франц Мунда“, основана от университетите в Словения, изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“ – Словения, както и председател на УС на Словенския институт „Отворено общество“.

Чел е лекции и курсове в 17 университета в света, сред които Калифорнийски университет – Бъркли, Пенсилвански университет – Питсбърг, Международен колеж по философия – Париж, Университет за хуманитарни науки „Марк Блох“ – Страсбург, Международен университетски център – Дубровник, Институт за науки за човека – Виена, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. От 1999 г. по инициатива на Растко Мочник започва дългосрочното сътрудничество между Факултета за социални науки на Люблянския университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Института за критически социални изследвания. Негов резултат са множество проекти, съвместни курсове и конференции (от „Парадигми в социологията на всекидневието“ през 2002 г. до „Субективация и идеологическа интерпелация“ през 2011 г.)

____________________________

IN MEMORIAM

МИНЧО ДРАГАНОВ

(1937–2011)

Българската социология и социална психология загубиха едно от най-големите си имена – почина професор Минчо Драганов.

Проф. Минчо Драганов има изключителен принос за развитието на социологията и социалната психология в България. Той беше един от водещите учени в областта на теорията на общественото мнение, народопсихологията, националния характер, обществената психика, историята на социологията и социалната психология в България, трансформацията на българското общество в периода на преход.

Неговите многобройни публикации – 10 монографии (сред които Проблеми на общественото мнение, Социалната психология в България, Душевност на българския селянин, Начин на живот и обществена психика, Социалните алергии, Североамериканската изключителност, Българино, бъди), 15 сборника, над 200 научни студии и статии и над 200 публикации в пресата, както и докладите му на национални и международни конгреси, от които 7 световни по социология, изследват значими аспекти на теорията на общественото мнение, историята на социологията и социологическата социална психология в България, националния характер и психиката, глобализационните процеси, променящите се национални общности, трансформациите на идентичности, ценности и жизнени стратегии; в тях са изведени социално-психологическите характеристики на различни социални групи в българското общество.

Видният наш социолог и социален психолог е роден на 18 август 1937 г. в село Драгодан, Кюстендилска област. Той има 40-годишна кариера в Института по социология на БАН. Проф. Драганов създава и ръководи в продължение на 22 години (1972–1994) секция „Социална психология“ в Института по социология, седем години е главен редактор на сп. Социологически проблеми, осем години е председател на Научния съвет на Института по социология. Дълги години професор Минчо Драганов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В научната му кариера правят впечатление такива ключови позиции като: член на Комисията по философия, социология, психология, наукознание и физкултура при ВАК, член на Специализирания научен съвет по психология при ВАК, член на Постоянната комисия по хуманитарни науки към Националната агенция за оценяване и акредитация при Министерски съвет, вицепрезидент на Българската социологическа асоциация.

  ______________________________

 ЗЕЛМА КАРАИВАНОВА

(1931 – 2011)

В началото на септември 2011 г. ни напусна Зелма Караиванова. Човек от нашите редици. Родена в София през 30-те години на ХХ в. в семейство, в което книгите са на особена почит, тя завършва средното си образование в бурните години, свързани с Втората световна война. Първом е работничка. Тя помнеше как тракат дървените подметки на обувките. С упоритост надмогва битовите неудобства, учи и завършва журналистика. Работи във вестник Труд. Вестникът, който с името си най-добре съответства на манталитета на редовия българин: труд. Постъпи на работа в Института по социология в началото на 70-те години. Беше в състава на така наричания тогава „научно-помощен персонал“. Тя е сред съставителите на Антология на българските социологическа мисъл,том 3 (1985) заедно с Величко Добриянов, Георги Фотев и Борис Ставров, а също на статиите, публикувани в Социологически проблеми „Илия Янулов – идейни и социологически възгледи“ (1974/3) и „Емпирични изследвания на работническата класа в началото на века“ (1979/6).

Активна, дружелюбна, съпричастна, коректна, Зелма участваше в общностния живот и в десетки изследвания на Института, който в ония години беше пространство на свобода. Свобода относителна, но реална. Човек можеше без особени притеснения да бъде себе си. Зелма беше наш приятел. Участник в екипа, който защитаваше границите на свободата. Днес, когато тя отпътува завинаги, ние си спомняме за нея с топлина и намираме за нужно да отбележим в нашето списание, в чиято подготовка вземаше важно участие, нейната липса. Нека всеки живее така, че да се забелязва, когато го няма! Ние я помним!

Copyright © 2012 sp-bg.eu. All Rights Reserved.