Резюме: Целта на статията е да анализира развитието на арт квартала на София – КвАРТал – като модел за формиране на „общности на добрия вкус“: клъстер от модерни бизнеси, културни пространства, арт галерии и клубове по интереси. Във фокуса на изследването са въпросите какви са характеристиките на тези общности, по какъв начин се формират и как се обединяват чрез споделени практики, ценности, социални и граждански каузи. Разглежда се и потенциалът им да функционират като основа за социална кохезия – за сближаване и приобщаване в обществото. Като емпирична основа на анализа се използват конкретни примери за новатори, културни предприемачи, експериментатори и активисти, които стоят в основата на трансформацията на Стара София в съвременния КвАРТал. Техните идеи, практики и стратегии оформят новия културен и социален профил на един от най-старите градски райони. Методологията на изследването съчетава дигитална етнография с теренна работа, включваща наблюдение, полуструктурирани интервюта, неформални разговори, участие във форуми, срещи и дискусии с представители на творческите индустрии, както и дългосрочно поддържане на контакти и активно включване в мрежите от професионалисти и граждански активисти, свързани с културните пространства и квартални общности.

Abstract: The aim of the article is to examine the development of Sofia’s art district – KvARTal – as a model for the formation of “communities of good taste”: a cluster of contemporary businesses, cultural spaces, art galleries, and interest-based clubs. The study focuses on the characteristics of these spaces and communities, the ways in which they are formed, and the processes through which they are brought together by shared practices, values, and social and civic causes. It also explores whether such communities can serve as a model and a foundation for social cohesion, fostering inclusion and solidarity. The analysis is grounded in concrete empirical examples of innovators, cultural entrepreneurs, experimenters, and activists who have played a key role in the transformation of Old Sofia into today’s KvARTal. Their ideas, practices, and strategies have shaped the contemporary cultural and social profile of one of the city’s oldest neighborhoods. Methodologically, the study combines digital ethnography with fieldwork, including participant observation, semi-structured interviews, informal conversations, attendance at forums, meetings, and public discussions with representatives of the creative industries, as well as the maintenance of long-term contacts and active participation in networks of professionals and civic activists associated with cultural spaces and urban districts.