Резюме: Настоящата статия анализира кризата с недостига на медицински сестри в България през призмата на качеството на труд (Holman, 2013), индивидуалните стратегии за реакция (Hirschman, 1970) и колективното действие (Olson, 1965). Въпреки драстичния спад на специалисти, който стимулира появата на протести и нов синдикат (СБМС) от 2019 г., реална промяна в условията на труд не настъпва. Чрез проведените 20 дълбочинни интервюта с медицински сестри и експерти изследването разкрива един „структурен капан“: професионалната идентичност, основана на призвание и грижа към пациента, блокира възможностите за напускане на професията и ограничава възможностите за протест, което превръща принудителната лоялност в доминираща стратегия. Анализът показва, че ниското качество на труд се компенсира частично от нематериални фактори като призвание и гъвкавост, които обаче маскират проблема, вместо да го решават. Колективното действие е затруднено от индивидуализация и фрагментация на личността, наред с етични дилеми. Изследването предлага теоретична рамка за разбиране на парадокса: видими протести, но липса на промяна.

Abstract: This article analyses the crisis of nurses in Bulgaria through the lens of labour quality (Holman, 2013), individual response strategies (Hirschman, 1970), and collective action (Olson, 1965). Despite the drastic decline in specialists, which prompted protests and the formation of a new union (SBMS) in 2019, no real change in working conditions has occurred. Based on 20 in-depth interviews with nurses and an expert, the study reveals a “structural trap”: professional identity, based on vocation and patient care, blocks opportunities to leave the profession and limits opportunities for protest, leaving forced loyalty as the dominant strategy. The analysis shows that low job quality is partially compensated by intangible factors such as vocation and flexibility, which, however, mask the problem rather than solve it. Collective action is hampered by individualization and fragmentation of personality, along with ethical dilemmas. The study offers a theoretical framework for understanding the paradox: visible protests, but no change.