Резюме: Статията е посветена на „Възраждане“ – водещата популистка радикалнодясна (ПРД) формация в страната, която цели дълбока трансформация на политическата система. Основните изследователски въпроси са два. Първо, в какво се състои новото, специфичното, отличаващо „Възраждане“ като актьор на промяната. Второ, на какво се дължи сравнителният успех на партията в периода 2021–2025 г. Резултатите от предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г., на които „Възраждане“ се представи сравнително слабо, тепърва ще се анализират, но в статията е засегнат и въпросът за електоралните хоризонти пред партията. Особено важно е да се сравни „Възраждане“, от една страна, с доайени като „Атака“ и БСП, но също и с новите „играчи в квартала“: МЕЧ, „Величие“ и „Прогресивна България“ (ПБ). Тези въпроси не са достатъчно изяснени в съществуващите изследвания. Статията се опитва да запълни празнините в тях. Тук са и очакваните приноси – както в концептуален, така и в сравнителен план. Според мен „Възраждане“ заема по-безкомпромисни позиции от „Величие“ и МЕЧ, но засега е по-умерена от „Атака“. Първата част на статията прецизира основните понятия, откроява и сравнява патриотизма на партията с другите политически сили в 51-вото Народно събрание, както и с ПБ. Втората част разглежда възникването, развитието, причините за относителния успех и тенденциите, описващи „Възраждане“. Тук обсъждам по-конкретно и въпроса за радикалната природа на „Възраждане“. Последната част се спира на „приятелите“ на партията в чужбина като „Алтернатива за Германия“, „Нова надежда“ и „Единна Русия“. Работата се основава на концепцията за ПРД на К. Муде, дефинициите на евроскептицизма на П. Тагарт и А. Шчербиак и изследванията на тези формации в България. Методите, които използвам, са анализ на партийни документи, послания, политическо поведение и изборни резултати на „Възраждане“ и други политически сили, както и вторичен анализ на данни от емпирични изследвания.

Abstract: The article is dedicated to “Vazrazhdane” – the leading populist radical right (PRR) formation in Bulgaria, which aims at a deep transformation of the political system. The article addresses two main research questions. First, what is new, specific, and distinctive about “Vazrazhdane” as an actor of change? Second, what accounts for the party’s comparative success during the period 2021–2025? The results of the early parliamentary elections of April 19, 2026, in which “Vazrazhdane” performed relatively poorly, have yet to be analyzed, but the article also addresses the issue of the party’s electoral horizons.It is particularly important to compare “Vazrazhdane”, on the one hand, with established actors such as “Ataka” and the BSP, and, on the other hand, with the new “players in the neighborhood”: MECH, “Velichie”, and “Progressive Bulgaria” (PB). These questions have not been sufficiently clarified in existing research. The article attempts to fill these gaps. This is where its expected contributions lie – both conceptually and comparatively. In my view, “Vazrazhdane” takes more uncompromising positions than “Velichie” and MECH, but, for the time being, remains more moderate than “Ataka”. The first part of the article clarifies the main concepts, outlines and compares the party’s patriotism with that of the other political forces in the 51st National Assembly, as well as with PB. The second part examines the emergence, development, reasons for the relative success, and trends characterizing “Vazrazhdane”. Here I also discuss more specifically the issue of the radical nature of “Vazrazhdane”. The final part focuses on the party’s “friends” abroad, such as Alternative for Germany, New Hope, and United Russia. The study is based on Cas Mudde’s concept of the populist radical right, Taggart and Szczerbiak’s definitions of Euroscepticism, and research on these formations in Bulgaria. The methods used include analysis of party documents, messages, political behavior, and election results of “Vazrazhdane” and other